Много сериозна европейска практика е например дистрибуторите на електричество да стимулират финансово мерки за енергийна ефективност при крайното потребление, макар това да звучи противоречиво на пръв поглед. В развитите държави това е редовна практика, защото на първо място позиционира компаниите като обществено отговорни организации и на второ място – спестява им допълнителни инвестиции за поддръжка на преносната мрежа, за закупуване на енергия в пикови моменти, когато тя е по-скъпа и т. н. Същото важи и за общините. Мерките, които те предприемат за техния сграден фонд – това са основно топлоизолациите и хидроизолациите , в голяма степен са експлоатирани и не могат да бъдат достатъчни за значително намаляване на потреблението на енергия в населените места. Когато обаче се стимулират мерки за крайното потребление на енергия – тоест за саниране на частните жилищни сгради това ще подобри комфорта на гражданите.
